автор: auco2

Върху безкрайната сцена небесна
трупа облаци прави спектакъл.
Те танцуват, танцуват, понесени
от безгрижния пролетен вятър.
Той подрежда ги
сякаш дете си играе
с цветен пъзел
от някаква книжка -
ту космат великан ще извае,
ту карета със впрегнати мишки,
слонче с дълъг хобот,
тигър страшен,
непохватен робот,
пътник прашен
със торбичка на рамо
и с тояга в ръка...
Жалко! Вика ме мама.
Антракт.