Снегът опрости греховете
на черната, тъжна Земя.
Молитва за сън й прочете.
Покри я със леден саван.
Зараснаха лютите рани
от алчни човешки ръце.
Снегът подмлади и изглади
загрубялото нейно лице.
Макар че й беше студено
и тъмно, и страшно в нощта,
под него тя стихна смирено
в очакване на пролетта.