 |  Не питай, не ме питай!
Аз знам за тревогата всичко.
За мълчанието не искам.
Мълчанието за двама.
Ако можеш политай, политай! -
небето си го измисляй.
Просторът в тебе пониква
и в него няма измама.
Дърветата кършат пръсти -
розови са им сълзите,
белите са невръстни
и са от прах в очите.
Вятър пиян залита
и пада в някой бързей -
вятърът пил сълзите
и се оказал хлъзгав.
Небето е свело чело,
заслушано в земята.
Чуй, само чуй -
свири на виолончело
гъвкопръст, тъжен
пясък.
Пясъкът няма пръсти.
Кой ти каза, че няма?
Пясъкът няма блясък -
само през зимата
няма.
Публикувано от aurora на 16.03.2005 @ 15:13:28
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 15
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Не ме питай" | Вход | 11 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не ме питай
от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 16.03.2005 @ 15:36:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Какви образи си извила и надула, свирят, увиват се и звънят пясъчно! И няма да питам. Поздравления за фантазията ти, Марта! |
]
Re: Не ме питай
от pin4e на 16.03.2005 @ 16:18:19
(Профил | Изпрати бележка) | Вятър пиян...пясък с пръсти...
Поздрави сърдечни!!!:)) |
Re: Не ме питай
от Marta (marta@all.bg) на 16.03.2005 @ 16:24:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Туй ще да е от честото посещение в твоите кръчми, тъй да знайш. Ти си виновна, седна там на някоя маса и се забравям - то не са ракии, мастики, приказки, надприказвания ... Не мога да стана ти казвам...
И виждаш последствията, чак вятърът ми пиян залита, а пясъкът - пръсти покарал ;))) |
]
Re: Не ме питай
от azz на 16.03.2005 @ 20:00:32
(Профил | Изпрати бележка) | Започвам да те подозирам, че си филолог... ;-)))) Наистина успяваш по най- невероятен начин да ги впрегнеш тези думи в ... това, което виждаш. Много съм впечатлена. :-)
P.S. И аз обичам да им извивам вратовете, но в немерена реч, обаче ще взема да се предизвикам от теб. |
Re: Не ме питай
от Marta (marta@all.bg) на 16.03.2005 @ 20:41:05
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Подозирай си ме спокойно, аз не съм етикетирана обаче...;). Само мамче съм. Но това си е призвание.
А поезията филолозите не я умеят особено. Или умеят я на едно средно ниво. По скоро стихоплетстване.
Големите писатели и поети са от други среди.
Всяко правило си има и изключения, разбира се.
Пусни нещо немерено да го видя. :) |
]
Re: Не ме питай
от Ray (bdoych@abv.bg) на 17.03.2005 @ 08:12:21
(Профил | Изпрати бележка) | Рисуваш красиво, много красиво, Марта
"вятърът пил сълзите
и се оказал хлъзгав..." :) |
]
Re: Не ме питай
от Ray (bdoych@abv.bg) на 17.03.2005 @ 08:34:09
(Профил | Изпрати бележка) | Брей, че палав вятър :)
Поздрави! :) |
]
]
Re: Не ме питай
от Ray (bdoych@abv.bg) на 17.03.2005 @ 10:04:59
(Профил | Изпрати бележка) | да бе, каква съм :)
ама нека е опиянен, по... така звучи :) |
]
]
Re: Не ме питай
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 18.03.2005 @ 12:15:48
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Полети в това измислено небе
след вятъра, попил сълзите ти.
Не се и опитвай да разбереш причините.
Не бяга по навик. Нито защото го е страх -
зимните симфонии са класиката в репертоара му.
Крие се в тях. Извисява се. Но е сам.
Дали го боли...
Не се и опитвай да научиш тайните му.
Прахта, която разнася,
не е само малки частички земя.
За сълзите ти само знам –
поливат земята.
Така животът се ражда.
Пролетния аромат е наградата му за нас.
Прегръща голите клони
и ги окичва в красота.
Съблече ги есента за да поспят.
С вълните цяла зима си игра -
събаряше пясъчните замъци.
Заличи нетрайните стъпки по пясъка.
Накара всички да се приберат
и да потърсят топлина...
Не се и опитвай да го спреш.
Не може да бъде спрян -
него просто ще го няма.
Ще затаят в мълчание вълните.
Сълзите ти ще попият в пясъка сами.
Ще замълчи виолончелото в душата ти...
___________________
Ами значи ще оставим вятъра
да прави каквото си е решил
:-))) |
]
]
Re: Не ме питай
от libra на 28.10.2017 @ 21:35:39
(Профил | Изпрати бележка) | Не питай, не ме питай!
Аз знам за тревогата всичко.
За мълчанието не искам.
Мълчанието за двама.
до сега четох копието, а сега попаднах на този твой стих, мартичко..
днеска явно наистина ми е ден на посещение в миналото..
много хубаво стихото, толкова сте талантливи всички.. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 585
ХуЛитери: 4
Всичко: 589
Онлайн сега:
