автор: fightingone

Някои хора твърдят, че къщите се състоят от стени. Според мен те са изтъкани от прозорци.
Вземете някоя улица, на която една до друга са строени къщи с различен тип или по-скоро различна раса прозорци. Да кажем къща в младежки стил (Jugendstil - архитектурен стил), до нея модерна сграда с постни правоъгълни прозорци, после си представете барокова къща. Това съжителство на прозорци не дразни окото ви, нали?

Сега нека сложим трите типа прозорци на една и съща къща. Веднага се появяват опоненти, които твърдят, че е нарушено расовото разделение. Защо? Нима всеки прозорец няма сам за себе си право на живот?

Днешните правила ни убеждават: Не смесвайте различните раси, защото нарушавате прозоречния апартейд. Ето от тази гледна точка смятам, че трябва да се отървем. Монотонно повтарящи се прозорци - еднакви, сякаш извадени от калъп ми намирисват силно на концентрационен лагер. Непоносимо е това еднообразно остъкляване на новите жилищни комплекси, офис-сградите, банките, болниците и училищата.

Индивидът, отделната личност, уникалният човек се противопоставя до смърт на тази униформена диктатура. Пасивно и активно той реагира по различни начини: с алкохолизъм и наркомания, бягство от градовете, маниакална чистота, зависимост от телевизия, необясними физически болки, алергии, депресии, дори самоубийство, агресия, вандализъм и престъпност.

Трябва да имаме право да се надвесим от прозореца си и докъдето стигат ръцете ни да изроним мазилката. След това трябва да ни разрешат да изрисуваме стената с дълга четка - докъдето стигаме - така че отдалеч да се вижда: там живее някой, който се различава от съседите си, тези нормирани и превърнати в роби хора.

Хундертвасер, 22 януари 1990 г.