Когато настъпи залез,
слепи очите взирам -
само от сенки гален,
сянка съм, а не умирам.
Бягам без дъх на изток
а все стоя на скалата,
чула гласа ми до писък
и вкаменила краката ми.
Поне да можех да скоча.
Но и това не мога.
С ръце небето ще соча
и ще очаквам огън.