автор: glishev

Беоулф най-сетне дочака Грендел. Началото на края...
Ето, в мъглата по тайни пътеки
слезе от дивите ридове(1) Грендел -
тегнеше Божият гняв на гърба му(2).
Жаждаше кръв и убийства човешки.
Стъпваше тихо, невидим във мрака,
докато зърна палата прекрасен,
хладно пробясващ с позлата студена.
Често така бе съзирал чертога,
нигога само не беше намирал
вътре такива могъщи герои!
Стъпи със дух неспокоен(3) на прага,
с удари тежки разтвори вратите(4).
Влезе и тръгна по плочите гладки(5).
Грабна сърцето му гняв безпощаден,
страшен светлик във очите му пламна.
Беше видял той дружината млада -
мирно заспалите сродници морни,
кротко потънали в сънна омая.
Радост страхотна разтърси го мощно.
Беше решил, преди заран да дойде,
всяка душа от плътта да откъсне,
с пир нечестив да засити злостта си.
Ала Съдбата тъй беше решила -
сетна да бъде таз нощ за кръвника.
Дебнеше зорко на Хигелак воин(6)
своя прокълнат противник. Готов бе
в миг да се хвърли свирепо към него.
Хич и не мислеше звярът да чака!
Сграбчи безпомощен воин унесен,
тресна го в пода и в миг натроши му
всичките кости; кръвта му залочи,
сетне месата заръфа с ръмжене.
Бързо погълна трептящото тяло,
даже ръцете и също краката.
После протегна към другиго нокти.
Хвана за рамото вожда прославен;
той пък веднага му лапата стисна
с хватка желязна, готов да се брани.
Мигом усети злодеят страхотен,
нивга че не е бил толкоз заплашен
в Средния свят от захват на противник.
Страшна на Беоулф силата беше
и се уплаши в сърцето си Грендел,
бързо обхвана го ужас от тая
смъртна ръка, да го смаже способна.
Дръпна се той и побягна безумно,
втурна се диво към своя дом мрачен.
Хич и не мислеше пак за убийства!
Беоулф, смел, си припомни словата,
що бе изрекъл пред краля; чевръсто,
все тъй държейки врага безпощадно,
с него се хвърли във бяг неизвестен.
Костите твърди изпукаха страшно!
Бягаше Грендел, но с него - боецът.
Искаше някак той да се откъсне, -
ала не можеше! - сетне да стигне
сам до блатата и там да се скрие.
Чувстваше с ужас страхотната сила,
дето дланта му премазваше бавно.
Ето, най-сетне с позор бе се махнал
звярът прокълнат от Хеорот златен(7)!
Вой страховит надалеч се разнесе.
Всички датчани дотичаха мигом,
всеки там викаше с глас разтревожен(8).
Ужас и ярост ги бяха обзели.
Чак потрепери високата зала
от гласовете на толкоз герои.
Чудно бе, дето не рухна палатът.
Ала той беше издигнат изкусно,
здрав бе и крепко стоеше в земята.
Толкова пъти там радостна глъчка
беше ехтяла, а бе издържал той.
Вярно, че множество зали красиви
рухват от шум на тълпа насъбрана -
стъващи тежко бойци гласовити.
Само че Скилдинги бяха строили
тоя дом чуден с такава умелост,
че да не може да рухне, съборен.
Огънят само за него бе гибел(9).
Пак се разнесе тоз вой ужасяващ.
Датчани свиха се в страх и във трепет,
щом като чуха вика нечовешки,
който надаваше звярът обречен.
Болка несносна долавяха в него,
мъка и страшна, безсилна омраза.
Беше гласът туй на пленник на Ада(10).
Нейде далече го смазваше в хватка
воинът, пръв сред човеци по сила.


1 Макар да се споменава, че живее в блато.
2 Като потомък на Каин, великан и дяволска твар, Грендел е обречен при срещата си с героя.
3 Духът му не може да бъде спокоен. Както всеки герой в северната литература, Грендел също чувства кога наближава участта му. Но докато един герой просто приема това, което Съдбата му носи, Грендел знае, че е обречен и след смъртта си, а това го изпълва с ужас. Вж. края на тази част и бел. 10.
4 Същевременно спящите не се будят. Отново съдбата им е тази, която ги тласка към гибел, а и пълната тишина е част от нощната магия на Грендел. Нощта бездруго е нечовешко, страшно време. Тя е стихията на Грендел.
По-горе се споменава, че Грендел всяка нощ се връща в залата. Може би тогава вратата би трябвало винаги да зее, разбита от ударите му, но така се получава по-драматичен ефект.
5 Залата е застлана с камъни, както и пътят към нея. Това е по-скоро рядкост и поетическо преувеличение. Подовете са били от утъпкана пръст и застилани със слама.
6 Воин на Хигелак - тоест Беоулф, васал на гаутския владетел.
7 Хеорот - името на залата. "Еленовата зала".
8 Намесата на Беоулф, шумът от битката, побягването и, най-сетне, уплашеният вой на Грендел развалят нощната магия и превръщат нощта, в която чудовището загива, от нечовешко, тихо, мъртво време в такова, заето от човешки гласове и човешко присъствие.
9 Повечето зали не са били кой знае колко здраво строени. Издигани бързо от дърво и слама, украсявани с резби над входа и с широки гоблени по стените, тези халета за пиене и събиране на бойците понякога са рухвали от шума, вдиган вътре. Най-често обаче краят им е настъпвал в пожар. Често се разказва за вождове и крале, заспали с воините си след пир и налягали по пейките, а сетне изгорени живи от враговете си.
Скилдинги, тоест датчани, потомци на Скилд Сефинг.
10 Вж. бел. 3. Заедно с настъпващата смърт, Грендел усеща и какво го чака след нея.

__________________
Предишна част: Беоулф X
Следваща част: Беоулф XII