автор: gumbert

Робърт Фрост

Локви

Снегът се стапя във гората, локвите блестят,
А там до тях кокичета трептят,
И на едните и на другите измерено е времето във дни:
Цветята ще увехнат, и блясъка на снежните води
До капка ще изпият корените,
Които ще издигнат там зеления си тътмен купол.
В набъбналите пъпки зрее тъмнината на короните дървесни,
Неумолим е кръговратът на времето,
Завършен е кръгът, но не познава той покоя,
Затова нека почака гората
Над влажното стебълце и светлата следа от
Снега, който вчера тук стопи се.

Луна

Луната аз поставям във небето
Над покрива, до сребристия бряст,
Както ти, навярно, фибата прикрепваш
към тъмните коси подобно на елмаз.
Поставям младата луна
Ту просто ей така, ту близо до една звезда.

Тъй хубаво е да играеш с младата луна,
Да бродиш, гледаш и да се развличаш със игра такава,
Над горичката да я прикрепяш и после да я сваляш,
И да я вземеш после с себе си при нощните води,
И в езерото да я хвърляш, за да плува там, и да се люлее,
И да не свършват чудесата на света.

Светулки

Звездите, дето толкова са нависоко,
Си имат на земята живи двойници -
Градинските светулки нощни.
Но колкото и хубаво да светят в мрака,
Тъй кратък е животът им и тъй не стигат силите,
Та да повторят на звездите вечния им блясък.