автор: mg42

Начало

Ден 1. При нас пристига генерал. За да не привлича внимание, вместо с мерцедес цвят каки, той е с БТР. Разказа ни за новата секретна правителствена задача - да проникнем в тила на терористите и да ги смелим. По този повод ни устроиха малък банкет с умерена стрелба с личното оръжие. По погрешка, наистина, пуснахме няколко осветително - шокови ракети. Беше светло, но писъкът им не ни хареса.............
Ден 2. Наспахме се, набрали нови сили. Изясни се, че такива салюти местните селяни не са виждали от балканската война. Пострадали няма, с изключение на тези който по несъобразителност не са успели да достигнат бързо до тоалетната.
Ден 3. Времето ни е малко, така че отидохме до щаба, където държаха пленен терорист. Направихме му японски разпит със забиване на клечки под ноктите. Всичко си каза, включително и рода си до 9то коляно. Основен проблем - да отсеем ненужните сведения. И защо моля ви се в кретените в щаба ни говореха че нищо не казвал??
Ден 4. Шокирани сме. Нашият капитан е нинджа. Учил е в тайна школа в Дупница, но се прави на ливада. За разгрявка той с ръка нацепи половин кубик дърва за разпалки.
Ден 5. За да не се чудим какво да правим, нашия капитан ни направи малко учение по завземане на изоставенои село в гората. По време на операцията всички животни в радиус от 10 км. бяха евакуирани.
Ден 6. Планирахме операцията. За стимулиране на мисленето пихме кафе Сагафредо. Примесено с уиски. Както се изрази ефрейтор Гунчев напитката е черна перла с ирландски вкус. Разгледахме междувременно 15 варианта, но дойде капитана и ни каза, че тактиката ще е много проста: незабелязано да се прокраднем, да направим панаир - стрелба, с цел психологически натиск на противника и незабелязано да изчезнем.
Ден 7. Звънна ни генерала. Обсъдихме операцията, времето и секса на Каили Миноуг. Инсценировката е решена. Пътуваме с малък торпеден катер до близката дружествена страна, като имитираме развлекателен круиз. Десантираме на брега и с попътен транспорт се изнасяме до изходната позиция. Оттам нататък, по установения план.Вечерта играхме на нинджа покер. Отличава се от обикновения по това, че нинджите не носят със себе си карти.
Ден 8. Спахме до късно. После тренирахме мятане на тухли по параболична траектория и стреляхме с въздушна пушка. Учихме се да пълзим по дървета. Усвоихме новото нинджа оръжие на завод Арсенал - говореща кирка с със странични стабилизатори и газова горелка. Към кирката, с цел маскировка има камуфлажен калъф тим новогодишна елха. През нощта мятахме шурикени с лазерен прицел.Ударихме нещо. Цвили болезнено, после затихна.
Ден 9. Дойде кметът. Каза че на покрива му лежи прасе. Отидохме, видяхме. Действително лежи. Прасе. До вчера не знаехме че кмета има прасе - лунатик.
Ден 10. Тренирахме на полигон с имитация на джунгла. Прав беше капитанът. Полесно е да се промъкваш между дърветата или да минаваш през тях, отколкото да ги сечеш с бръснарско ножче. Вечерна черноикожи туземци откраднаха гребния винт на десантния кораб. Намерихме го на вторични суровни. Наполовина прерязан. Лоша новина, сега трябва да гребем ръчно със скорост 20 възела или да десантираме с подводна лодка. Избрахме втория вариант.
Ден 11. Обучавахме се в подводно плуване в мутренски басейн с крокодил. Охраната беше дълбоко учудена, но реши че където два крокодила си мерят пишките трети не е нужен.
Ден 12. По молба на кмета и с цел тренировка на моралноволевите качества цепихме с ръце стария дървен мост. Попътно тренирахме употреба на ново взривно вещество с дистанционо. Моста изчезна яко дим, но изплува един трактор. Краден от бившето ТКЗС. Сега кмета чупи пръсти как да го скрие обратно.
Ден 13. След внимателен преглед тракторът се оказа немски танк от втората световна война. Кметът си отдъхна. Започна да си мисли как да го премести в своя гараж.
Ден 14. В мутренския басейн крокодилът изяде бананите направо от палмата. А пираните се научиха да изкачат от басейна и във въздуха да ловят птици. Интересно, кога охраната ще се досети че зверовете требе да се хранят??
А ние се подготвяме за морски полигон.

Морски полигон.

Ден 15. Пристигнахме на полигона. Прилича на обикновен басейн.За да се добие чуство за реалност в него плаваха жаби, змии, костенурки и беше пълен с тиня и тръстика. П този повод пихме две каси Загорка и местна смокинова ракия. За мезе гризнахме сандък с чипс. Нахранихме двете сладководни акули с черен хляб. Хареса им.
Ден 16. След 4 часова лекция за коварството на акулите и способите за защита от зъбите им, дойде часът на истината.Тъй като акулите са дефицит, решиха да потренираме на акули за многократна употреба. За да не ги направим на Хот Дог, на акулите бяха наметнати бронежилетки тежък тип. Оказа се че най добрия начин за отбрана е ущипване по носа на акулата. Докато тя се намира в учудено състояние от нахалството ни я мятаме за опашката и след двоен суплекс с преплитане на червата я развъртаме до пълна загуба на ориентация. Вечерта пак играхме нинджа покер.
Ден 17. Обучаваме се да плуваме със завързани очи. Инструкторът ни каза, че по рано за целта се използвала специална димна прахова шашка след употребата на която водата придобивала мастилен оттенък. Но сега такъв прах няма , остатъка е изяден от акулите, а нов в склада няма. След тренировката всички бяхме със синини , най вече инструктора.
Ден 18. Слушахме лекция на тема "Как да ползваме анероиден барометър и как да декомпресираме". Гледахме красиви картинки на подводни зверове от дълбините а лекторът с черни пагони ни каза че това не е плод на негови фантазии а фотороботни копия. Препоръча ни при среща най напред да удряме а после да се занимаваме с класификация. През нощта се учихме да плуваме с прибори за нощно виждане. Прилича на плуване с ведро на главата - нищо се не вижда. Пак бяхме в синини. Едва не удавихме втория инструктор../първия е с разстройство от вчерашното занятие/..
Ден 19. Тренирахме подводна фехтовка с ножове и саби. Шурикените се мятат трудно. Нунчакото не може да се ползва. Вечеряхме сурова цаца.
Ден 20. Обучавахме се в подводна стрелба с лазерни шурикени и бойни вилици от ластичен пистолет. Глупавите риби ни пречат като се тикат на вилиците. След обилния обяд от супа с китови мустаци, омлет с костенурка стреляхме по движеща се мишена. Трудно. Манекените бяха привързани за торпедния катер. Вечерта пихме смокинова ракия. Отрязахме плавниците на инструктора.
Ден 21. Когато инструктора влезе във водата мл.сержант Гъзобаров незабелязано му закачи котвата на торпедния катер за гащите. Инструкора разбра че губи плавучест и кърмата му се крени към дъното и интензивно замаха с плавници. Уви ефекта беше отрицателен. Вечерта пихме за упокой на душата му.
====================
следва продължение:))))))))