автор: new-born

Живея в страната, пропита с кръвта на хиляди битки,
с разпаднали се в рохката пръст кости на смели войници.
А същото слънце на небето от позлатения череп
на византийски император някога се отразяваше.
Живея в страната на кланета и беди,
на крадени деца, приемащи другата вяра.
А по потъмнелите камъни в някои села
старчески и мъдри глави се полагаха.
Живея в страна, която сините очи на Левски
и буйната брада на Раковски свободна искаха да видят.
Тяхната десница умело към свободата
и извън чуждата гнет надалеч отведе.

Но вече лентата забързва,
мярвам пречупен кръст, загубени битки и сърп.
И спира запъхтяна до днешния ден.
В който сякаш не мисля, а наизуст говоря:
Живея в страната с незнаен път, с разкривено
от чужди пръсти лице.