Бягаш, и не искаш да се спреш.
Небрежно дирята оставяш...
Да те потърсят, или не...
Огледалото те спира на вратата,
от суета надничаш в него,
а виждаш себе си - един и същ.
Кому е нужно твойто бягство?
Антракт. Но той е по-самотен от преди.
Къде е нежното "обичам те"?
Остана смачкано във нечий джоб,
а нямаш време да го търсиш...
Утре ще положиш сили -
така си каза вчера май...
Върви, върви.
Навика във чувства не превръщай.
Цигарата сега не ти е нужна.
Защо тогава във душата ти вали?
Защото след дъжда
пониква мека тишина...