автор: Rossa

Няма нужда от поезия
в тяхната игра -
тя немирно му се плези,
той пък на шега
в миг я грабва като птиче,
да я завърти
нея, малкото момиче
със очи-звезди.

Няма нужда и от думи
в тяхното СЕГА.
Виж, ръцете им намират
пътя и така!
Няма нужда от тълкуване -
ясно като ден:
той до болка в нея влюбен е,
в него тя - съвсем!

Няма нужда от съвети
чужди любовта.
Някога и ние с тебе
бяхме като тях
и мълчахме, а поезия
бликаше от нас.
Думите ти, неизказани
помня ги до днес.

Младите вървят прегърнати
в парка, а зад тях
в миналото си потънали
двама мерим крак.
Пролет е, звъни поезия!
С мъничко тъга
се опитвам да намеря
твоята ръка.