автор: moeto

за жалост тази приказка е дълга и ще я публикувам в няколко отделни епизода


раковината лежеше на масата в хола
до нея коженият диван бе приютил момчето
което току що се бе върнало от работа

то бе спало близо час
събудeн не толкова от уплах
колкото от вик прокраднал се в съня му

след като родителите на момчето бяха починали
животът му започваше отначало

то работеше на автомивка и учеше вечерно
навестяваше го в дома му жената на далечен роднина
която съдът определи за негов попечител

почиствайки колите на клиентите
то по цял ден си мислише за смирението и желанията
бе лишен от храна твърде дълго време
но въпреки това не бе подивял

след работа бе заспал с "Повелителя на мухите"
погледна раковината- черупка от рапан голяма колкото ухото му
бе я намерил на брега през последното лято прекарано с родителите

рапанът го успокояваше
в миговете когато спомените нахлуваха на талази
то чуваше шума на морето и улисан се впускаше по вълните на вътре

днес от морето се дочуваше глас
сякаш бе познатият мелодичен глас на майка му
но не
гласът бе различен

-аз съм вълшебната русалка
хваната съм в раковината от злия рибар
помогни ми да се осводобя и ще те направя богат, красив и умен
мога да те науча да летиш
да познаваш времето по звездите
да виждаш в хората

момчето заплака
споменът за майка му го бе обзел и искаше
да помогне на русалката
но не знаеше как

русалката му каза:
-моляте по пълнолуние да счупиш върха на рапана и да го хвърлиш в морето защото искам да се върна обратно при моите братя и сестри
доста време обитавам този рапан и ми е мъчно за тях

момчето живееше далече от брега
за да стигне до него то трябваше да пести доста пари и да намери свободно време
пък и не го блазнеше наградата....

библиотеката срещу дивана бе препълнена с приказки
които то старателно се зае да препрочита
имаше план


(продължението следва)