автор: Casper

(някъде, някога, някой ...)


Прости …

Че те открих.
Че копчето натиснах почти като на игра
и те избрах от безброй многото имена -
реших, просто ей така, да се закача.

Прости ми …

Че в живота ти се скрих и неусетно
във виртуалния ти свят се настаних.
И като малко палаво дете мислите обърках,
не чувайки гласа ти, пръстите задърпах
думи да напишат - дали не сбърках?

Прости …

       За отнетите часове пред компютъра.
       За погледа вперен в монитора.
       За трепета при виртуалното намигване.

Прости ми …

       Че сутрин щом очи отворя искам да те видя
       и вечер лягайки си от умора до тебе искам да заспя.

Прости …

Неволната ми грешка,
като че ли от съдбата предначертана,
да ме накара да мисля часове наред,
непрекъснато и само за теб.

Прости ми …

       Че жадно те желая.

Прости ….

Че искам:
да си те представя, а не мога !
да те докосна и твоя дъх да отнеса;
ръцете ти по тялото си да усетя
и безмълвно притаена до теб да поседя !

Прости ми …

       Ако някъде сгреших …
       И затова, че сега не мога да се спра.

Прости …

       И не ме съди, аз търпеливо ще стоя
       и ще те чакам - там, някъде на края на света.

Прости ми …

Че това не е Игра с теб и с моята душа.
Ала който може да прости
ще е щастлив и със сбъднати мечти!

Прости …

       Че го написах, моля те, прости!
       Но вчера беше ден за прошка
и затова поне, прости!