автор: railleuse

Когато се опитам да погледна във окото на Света,
не смятай, че опитвам да го вадя
Не питай как го правя,
нито пък защо,
а по ръба тръгни
Денят е твърде трезвобял,
а мътни нощите са,
но нямам нуждата от светлина
в Окото за да вляза
Картините превъртат се
с менящ канданс
И лентата посока няма
Не знам и кой е силата - Окото или аз,
но знам, че слабостта не само слаба е
И докато заглъхваме към Погледа неразгадан
спасяваме спокойствие до разум
Във сънищата плачем, там не ни е свян,
защото истински сме, а не можем да го кажем
и наяве
Окото без клепач ни наблюдава
Понякога е толкова свободно да погледнеш в него
А го правим рядко
Обикновено като ни повика безвъзвратно
Ха, дали?