автор: dafna

      на С.Г.

Пробуди ме
      с любовния звън
от капчука на времето.
Твоите очи -есенна топла гора,
потъват в безбрежие.

Твоите устни -тревожен шепот на залеза,
ме извисяват.

Спираш - надвесен
      облак желания,
            водопад омагьосан,
                  нежно зеленовластие...

Онемяваш, време!
Стрелките на слънчогледите
запяват
за слънчевите селения.

Ти над мен.
      И аз - от теб
търкулната
            сълза от бор.
                  Кехлибарена.