автор: Eshach

Т.,

Дяволското изкушение да помним се компенсира до голяма степен от божията благодат да забравяме, та затова бързам да изпълня обещанието си и да ти говоря за дяволите около нас, които по моята лична класификация се делят на дяволи на страстта и дяволи на нейната липса.
Това са два враждуващи клана, които много се обичат, и това е понятно, тъй като не могат едни без други, както нощта е невъзможна без деня, жената без мъжа, лекаря без болестта и разбойника без ножа. Мисля си, че дявол е просто другото, тайното име на ангела, и че както всеки от нас си има ангел-хранител, така си има и дявол-хранител, макар че по-правилно ще бъде и двамата, които всъщност са едно, да приемат името, с което съм готов щедро да ги даря - невидимият хрантутник. Те са бирниците и лихварите на Господа, Бог да го прости че ни ги праща, те са неговите горски стражари и данъчна полиция, бодигардове и килъри, мафиози и терористи, Delta Force и Спецназ… И всички ние, целокупното човечество, ги хрантутим с радостите и грижите си, със сълзите и ласките си, с обичите и омразите си, защото те нищо от това го не могат - нито да страдат, нито да бъдат щастливи, защото Господ е мъдър, не може да му се отрече, и затова ги е направил безсмъртни, безплътни и безполови - трите "без", които ги лишават от всички благини на този свят, каквата е преди всичко страданието, но също така смъртта, съвестта, глупостта, мъдростта, незнанието, чувствата, болката и нейно величество Любовта, от която всичко произлиза за Човека и без която за него нищо не би произлязло, а самия него въобще нямаше да го има. Амин.

Та както си седях на дървената пейка до дървената маса под ясените и си близвах почти замислено от чашата с жълтата ракия, от висинето точно до пепелника ми падна едно ангелско перо, което всъщност само отгоре бе ангелско, а отдолу бе дяволско, а като го обърнах, изведнъж се оказа, че отгоре е дяволско, а отдолу е ангелско, и аз много му се зарадвах, защото не очаквах толкова бързо и предметно доказателство за единството на света въобще и за единството му с мен в частност, което може би е по-правилно да нарека единственост, но няма да го направя точно сега от страх да не ми се наложи да напиша повече думи, отколкото сам мога да разбера. Може би още от вчерашното ми писмо си се досетила, че ти пиша тези редове с това точно перо, защото то е много подходящо за писане на разни работи - и светли, и тъмни. Внимавам, разбира се, да ти пиша само светли неща, което се обяснява с перверзната ми привързаност към теб, която толкова много те плаши, та аз почти преставам да я усещам в стремежа си да се уподобя на песъчинка от безконечния плаж на твоето щастие. Но за песъчинките ще ти говоря някой друг път, защото сега усещам опашката на това писмо да се изплъзва от ръката ми и да се размахва весело на път към теб, потънала в лигав розов облак от горещи въздушни целувки по коляното ти.