автор: angar

Прокудена от своята родина,
любимата ми тръгва за чужбина.

А аз, като църковна мишка беден,
стоя до нея блед и непотребен.

Какво от туй, че толкоз я обичам,
когато съм бедняк и безпаричен?

Тя казва, че богата ще се върне,
но знам, че вече няма да я зърна.

Робиня на престъпници свирепи,
ще свърши във мадридските вертепи.

Правителствата непрестанно плещят
по медиите - колко са успешни!

И всички депутати-демократи-крадци,
са в мерцедеси и палати.

А нас са ни превърнали в просЯци.

И кой ни е виновен? Само ние!
Че се оставихме да ни разбият,
да ни залъгват, да ни заблуждават,
да мамят, да рушат и присвояват!

Ах, някога дали ще дойде време,
народът пак тоягата да вземе
и с нея справедливо да замлати
престъпници, министри, депутати!