автор: teanu

Две думи, две са - простички, красиви...
те вдъхват сила, смелост, блясват в синева.
Две думи, няма в тях обида!
Не будят смях - а само носят топлина.
Кои са? Мога ли да ти ги кажа?
Ще чуеш ли защо изричам ги сега?
Не са поредна подигравка, знай го.
Дали са истински? Доколкото живота е игра...

И Оня Горе... дава ни ги често.
Поднесени са от един или пък друг.
Интересуват ни! Желаем прегорещо
да чуваме изричането им към нас, горим.

Обичам те, най-чисто, като себе си.
Като човек, като божествена частичка-ден...
която носи много сила
............................. - светла си...
но и уви, частичке, често си във плен!

Но той, човека, някой ден ще те освободи.
Ще усмири гнева, обидата, тщеславието също.
Ще се усмихне някак, някога, на някого.
И ще прости. И ще роди доверие ... могъщо!