Текста се чете по-лесно със затворени очи и отворена уста.
Здравейте,
Аз съм Дарлз Чарвин, и се занимавам с наблюдения върху вида хОмо сапиенс и произлезлия от него подвид - сомо хапиенс.
Да започнем изначало...
Значи преди много много години в една далечна галактика, на една малка синьо-зелена планета живеел по дърветата един вид, който преди това живеел в моретата, но поради недостиг на въздух ги зарязал. Та този вид решил да се потруди, и не щеш ли, станал хомо сапиенс.
За невежите ще обясня.
Хомо сапиенс - разумен човек (на чист български).
Развивал се значи, този хомо сапиенс. И колкото повече се развивал, толкова по-неразумен ставал. Така и сомо хапиенса се пръкнал:
- Прък !
Отличителните черти на този подвид са :
- че се счита не за подвид на хомо сапиенса, а за надвид;
- ЕГОто му едвам се подбира в ДРЕБНАвата му натура, бъкана с култура;
- думата абсурд за него значи, твърдение или убеждение в несъответствие с неговото собствено;
- тълкува щастието като приятно чувство, породено при мисълта за чуждо нещастие;
- най-лесни са за откриване в литературни сайтове, прикрити (щото те обичат да са потайни понякога, но всъщност са си знайни за всички останали) като анонимни елементи с неясна полова насоченост, и още по-неясно ниво на възпитание.
Много от вида хомо сапиенс не искат да виждат този подвид, и затова просто не го гледат. И така изяждани от вътре от вродената си злобичка, сомо хапиенса накрая пада от пиедестала, на който си мисли че стои, и пада в около двуметров ров. Това е и единствената му прилика с разумните човеци.
Че от пръст е станал, и на пръст става
П.П. Всъщност, аз съм един от малкото, които уважават подобни подвидове. Защото ме разсмиват с глупостите (считани от тях самите за умности ), които правят.