Колко сме различни в щастието
и еднакви щом пострадаме.
Как нещастието ражда самота
а пък щастието генерира блянове.
Колко сме значими през деня
и невзрачни като лягаме.
Как обхваща ни бита
и от него в сънищата бягаме.
Колко сме велики в Егото си,
в огледалото и насаме.
Как комплексите обхващат
щом сърце се влюби
и душа дере.
Колко можем да дадем
а премерваме и грамове.
Пазим се, но от какво?
И защо градим си храмове
във които със длето
с образ наш иконите сечем?
Няма отговор на някои въпроси
и това ме пази цял.
Мозъкът във рамката те носи
там е "взел и дал",
а сърцето, само то нащрек
ми подсказва че съм бял,
ЕДИН и бял...
обикновен ЧОВЕК.
23.12.03
16:03