автор: Gorqsht_snqg

Погледни ме отново - тъй тъжна и истинска.
С красотата си взора ми пак утеши.
Беше много отдавна. Но защо още искам
да попиваш със устни мойте черти?

Погали ме с очите си - в тях е толкова хубаво!
Нищо, че някак си още горчи.
Вече толкоз години. А детското влюбване
в уморените погледи до лудост личи.


Докосни ме с усмивка или пък с пръсти -
косите ми плачат за твойта ръка.
Мина толкова време. А аз съм си същата -
До безумие твоя и нелепо сама.

И стоим на вратата ти. И треперим от спомени.
Твърде късно разбрали, че в този живот
Няма прошка която да изкупва нестореност.
Помежду ни издъхва неживяла любов.