автор: CRAZYCHEAT

В нощите , когато не мога да заспя ,
в нощите , когато сам съм - ти ела.
Все така красива и добра ,
все така мила , но и зла.
Появяваш се от мрака като призрак сив ,
но си ангел - приказен и жив.
Спомени нахлуват отново във съня ,
и в кошмари се превръщат.Страх ме е да спя.
Страх ме е от теб.От твоята душа.
Гледам я виновно.Искам да умра.
Полунощ преваля.Ти си още тук.
Времето минава , но вече си със друг.
Призраци летят , демони говорят ,
но очите си аз не искам да затворя.
Не искам да заспя , знам ще те сънувам ,
предпочитам отново и отново да будувам.
Няма да заспя , няма да те видя ,
как със него вече си щастлива.
Пълнолуние е - луната пак се смее ,
а аз се мръщя - знам не си до мене.
Мечтаеш си за него.Искаш да е там.
Да е до тебе , за да не бъде сам.
Утрото настъпва.Краят наближава.
Знам , че уморен ще заспя накрая.
Ще се предам и ще заспя , ще ида в ада.
Ще шепна твойто име и пак за тебе ще мечтая.
Ето слънцето изгрява и сънят ме завладява :
Спомен след спомен , кошмар след кошмар.