автор: Mojsei

На ХуЛиТе-р с псевдоним "абс"

Започваш поетична обиколка
от онзи съдбоносен миг,
донесъл в сърцето болка,
а тя, изтръгнала сподавен вик.

Съдбата те мироса с шамар,
от който тръпка те пробожда
и тя чертае ужас на кошмар,
който дните съпровожда.

В този миг стоиш замряла
в спомени за всяка среща,
а ето, че душата изгоряла,
не рони даже и сълза гореща.

Не знаеше, че таз раздяла
ах, толкоз може да боли,
когато нежността ти бяла
с един замах разполови.

Превърнахте се в живи мъртъвци,
а бяхте толкоз мили,
почувствали, че сте светци,
препълнени с любовни сили.

От обща болка поразени,
останахте без огън и сърце
в пронизващ хлад, смразени
с набръчкано от мъката лице.

Започнахте в тъгата всеотдайност,
избухваща най-често в ридание
и пленници на тази трайност,
потеглихте в страдание.

Ах, този спомен непреклонен,
превърнал се в твой палач,
в компромиси е склонен,
риданието да става и на плач.

Желаеш да направиш извинение,
дори да нямаш капчица вина,
но пиеш само притеснение
и стене изтерзаната душа.

В страданието достигна егоизъм -
и болката дълбоко ти обикна
в спазъма на садомазохизъм
и неусетно с него свикна.

В приятелство не може да се нарани
дори при тежки изпитания
и ето, че сега сте две страни,
понесли в различието страдания.

+ + +

Сърцата ви сега са разделени -
предадохте наивно общото сърце
и ето, в скръб сте потопени:
с маски, нямате дори лице.

А споменът е ваш предел,
за всичко хубаво видели:
мигът сегашен ви е взел,
че има тука хора завидели.

От слънчев лъч, запазен в душата,
изгря у теб една мечта -
да сложи отпечатъка дъгата,
да промени сегашната съдба.

И тук започваш нова обиколка,
захвърляща те без пощада
и знае вече що е болка
душата ти, макар и млада.

Сърцата ви се разминават -
не могат с пожелание да се спрат,
а вашите уста си обещават
но спомени не могат да умрат.

Кълни в душите ви желание
да почнете живота си взаимно,
да пресечете грозното страдание
чрез чувство топло и интимно.