Залъгвам дните си с мълчание.
Вечерите не успявам.
Остатъци от зимни нощи
настъпват с токчета съня ми
и думите се съживяват.
За кратко.
Колкото да тръгнат към теб
и после да се върнат
смълчани, като сити птици.
Слънцето с компрес на челото
напомня техните зеници.