В самотата на нощта
имах мисъл, аз една
и за нея беше тя.
Ала забранена мисъл бе това,
гореща слънчева игра
излязла от съня, тя
ще украси нощта, като
ефект на лунна светлина,
попаднала върху снега.
Отчужден е той сега
от милата слънчева игра
наречена дъга.
Яростта разруши мига и
тежката зима започна
единствената истинска битка.
Тази за душевността.