автор: estela41

ех! какви бригадирски свалки ставаха на времето!

указание за четене:
куплетите представляват диалог, надпяване между момък и мома, по повод усилено копане на добре тревясал участък в кооперативна нива. първо е той, после е тя.


Видях те вчера как плевиш пипера
и трепна с радост моето сърце,
след теб не мога бурен да намеря,
бих искал да те нося на ръце.

И аз те гледах как седиш и дремеш,
не мърдаш нито крачка в своя ред,
с надежда чаках ти мотиката да вземеш
и с нея да отпрашиш ти напред.

Не можех аз да гледам в този бурен
кога бе ти пред моите очи,
копнея нейде сянка да намерим
и там да поседим и ...помълчим.

Мен удиви ме твоят мързел страшен,
спечелил би със него ти конкурс,
дошла бих с тебе в твоя ред тревясал,
за да изкарам по лежане курс.

Обичам да те гледам как работиш,
замахваш със мотиката в захлас,
как мога да остана безучастен,
о, лудо влюбен съм във тебе аз!

Но мъчи ме един въпрос опасен:
дали когато бъдем с теб сами,
пак мързел ще те мъчи тъй ужасен
и за целувка няма да помислиш ти.

Ела със мен под тази китна слива
и захвърли мотиката встрани,
ще видиш колко съм работен, МИЛА
АЗ МОГА ДА ЦЕЛУВАМ ДО ЗОРИ.