автор: Mojsei

Скъпи чочо мой - Мойсей,
спомняш ли си как ти казвах:"Хей,
аз съм твоята любов, Мари,
че с теб сме винаги добри,
а сега подготвяш ми годеж
с един незрял за мен младеж?!"
С най-голямо уважение,
чуй ми чичо, таз молба,
че познавам твойто вдъхновение,
но обричаш ме да бъда все сама.
Тоз проблем между роднини
утвърждава отношение фалшиво,
а с теб се знаем от години
и познаваш ти сърцето ми игриво.
Скъпи чичо, друг обичам и желая
да ти поднеса приветствия,
че не искам тебе да терзая
с възможните последствия.
Вярно е, че братовчедът Лорд
шансове пред мене няма
и семейният ни Борд
грижа има с него преголяма.
Мили чичо, ти си благороден,
знаеш, че дълбоко те обичам,
но стани и отговорен -
истината тук, пред теб, изричам.
Няма твоята Мари да е робиня,
със скърбяща за любов душа
и да плаче в пустиня
сред богатства, но сама.
Ти познаваш що е свобода,
а пък Замъка ми готвиш за килия,
но и аз ти казвам чичо: да,
припомни си фактите, ония -
как дари ме с целувка
и познах какво е ласка,
в твойта покоряваща милувка,
но остана ти с маска.
И сега Мойсей, те моля:
не желая този студ,
нека се сгодява братовчедът с Оля,
ти не ставай чичо, луд.
Дълго бяхме всички в самота,
казвам ти го чичо, най-сърдечно
и ще бъде срамота
да останем в нея прриковани вечно.
Драги ми Мойсее, съжалявам,
но от тоз позор ме избави,
а пък аз правата предявявам -
за годежа с братовчеда забрави!