автор: D_Karov

Havana
Колкото и да се мъча няма да се сетя за името. Беше от ония имена които трудно се забравят.Име на бар.Малък ,задимен с широк и дълъг бар-плод,изтъркан от подхлъзналите се пияни чаши алкохол.Не се забравя лесно.
Трудно се изтрива това ,което приемаш като даденост в момент ,когато ти и музиката и тя,и той,и може би "Santana" за миг сте били доволно успели от риска да пренебрегнете делничните задължения.
Сноповете подлъгана светлина ,която и в най добрите си моменти не успяваше да пробие през дима.Насълзените чаши алкохол и полюшващите се в такта на "El Migra" пръсти никога не докосвали струна.Всичко е толкова добре забравено.Може би.
Но защо потайното скрито и мътно опровержение на спомена ми подсказва че,той пак ще се върне,ще се върне,и аз отново ще сграбча горещата пепел.Опарен ще знам,че няма да пусна свитата в ръката ми нощна стихия.
Пак може би подпрян на бара,ще допивам поредната чаша със водка.Пак погледа ми ще се носи,и ще се спира на отразените етикети в огледалото подпряло стената зад бара.Не знам. Не знам.
Защо не мога да си спомня за името.
А всичко ми е толкова мое,толкова нужен се чувствах когато сам там.Толкова стари и суетни по на две три водки неща,нахлуваха в простора,преливаха във чашата пълна до ръба прескочила сутрешното си лимонче,забравила по патя,някъде може би двете бучки лед.Уморяваха очите и разпалваха забравени стъпки на блус
Тишината и без глаголното предбурие блъскаха право във лицето,ей така просто, ей така.Дори и тихо да нахлуе като вкус на коняк,ти пак беше готов за своето поредно безименно без глаголие.
Вечер,сумрак,надежда,възторг,
Запалка,цигари,пари,момент безумно кратък
После проза,кафе дъжд,билярд,жена възбуда,трепет..........сърцето лудо във ноща.
Не мога да се сетя за името.Може би на сутринта ще се сетя но не и сега.Имам толкова много спомени да си спомням.Как съм бил,тук и сега,сам и със нея а може би със друга съм бил,ще си спомня.Имам времето имам си и компания.Ах да компанията тя никога не изневерява.Тя винаги е с теб.Не можеш да промениш миналото,дори и опарените ти пръсти докосвали пустинната пепел на страстта,тежкия поглед на далечните ти плавания,уморените устни и безветреното ти настояще накуп,не могат да променят миналото.То си е с теб,като спомен си е в албума на снимките от вчера.Толкова много спомени,а не мога да се задържа на едно място,и да се сетя за "сега",нали и то е тук сега съм там нищо че е безименно.Как се казваше?
Сещам се за бара,пак,той си е същия,малко висок ,малко широк задимен и дълъг бар-плод,изтъркан от подхлъзналите се пияни чаши алкохол,и винаги много изчистен,сещам се подпрян,а сигурно се сещам и друго.За тъмните няколко сепарета,около мен с ненужни завеси,които никои никога не спускаше.
И всичко си е толкова същото,познатата дежурна двойка влюбени за първи път,а може би на нея не и е за първи път :) Светлините пак изгарят очи те ми,във такт,който трудно бих могъл да осмисля.Но аз сам добре скрит,там на бара,скрит зад поредната предстояща,а може би не чак толкова далечна сутрин с изгарящо отвътре тяло.Димната завеса спусната от без бройните цигари.Младата страст или пък,може би страстната младост обсипала телата на дансинга,колкото и малък да ми се струва.Спри за миг,така.Май че започнах да се сещам.Но има нещо,нещо смътно като облак,като поредната целувка за просто здравей,като уморена усмивка,нещо,което ми убягва.Нещо скрито,и дебнещо от потайнственноста на театър, завеса,актьори чакащи първите аплаузи ,за да излязат на сцената,листо в есенна нощ предусещащо идващата буря.
Вечер,парк,алея,вятър,
Движение,устрем,очакване,неизвестност,
Буря,листа,прекършени,асфалт и локва,
Порой,
И представлението започна.
Започна като есен.
Кристалната чаша загуби цвета,си и оставяше след себе,си звук от чисто и красиво стъкло.Спомена доскоро избледнял,доби цвят на трепет,вкус на страст и може би малко замислен поглед на несигурност
Хавана,така се казва бара.Хавана.
И все пак е есен,и буря,дъжда заромони по стъклата на таванските квартири.Усетих как настръхвах,за мен края на книгата вече беше тук.Пагубната тишина,между две песни,безкрайно дългия момент на прелистените страници,раздвижилия се,от само себе си въздух,паузата и тишината,застиналата чаша,някъде по средата между мен и нея.
Завесата се вдигна,и някъде измежду хората,които познавах и не виждах,съвсем прозаично тя се усмихна.И нейното "Здравей,съжалявам че закъснях"премести въпросителната от книгата, едвам доловими слова,чух някои да изрича,"Да Хавана,Хавана се казваше бара."
След миг пак се огледах,вече се бях сетил за името.
Но,имаше нещо нередно,всичко се бе променило,а не виждах как.
Никои не беше дошъл.Новата песен бе към края си.Книгата поставена прилично и малко накриво,на нощното шкафче,пак беше отворена,но вече нямаше въпросителна.Спомена се беше превърнал в реалност за една вечер.Сам съм,но поне не се измъчвах за името на оня бар.......как му беше името?Не се ли сещаш,там на ъгъла,до магазинчето за цветя,кажи го де как му беше името.............!

П.С.
Вечер,сутрин,рано,тъмно,4:30АМ
Спокоен,надежда,сън,комфорт,
Топло,удобно,будилник,камбанка,
Уютно,улична лампа,светлина,клепачи,
Утре.