Жената е вода със тънък лед -
пристъпиш ли по нея с пръсти леки
и ставаш Бог във тяло на човек,
по нея ходиш бавно и далеко.
Но ако много груби са нозете,
водата й студена те поглъща
и ставаш кал, от дъното й взета -
отново в Изначалието те връща.
Погалиш ли леда й със ръката,
водата спира своя вечен бяг,
разтваря се под дланите средата й
и кани те на другия й бряг...