автор: angar

През месец март лисиците крещят.
И котките се любят без умора.
А ние сме животни като тях.
И стига сме се правили на хора!

Във всекиго от нас се крие звяр.
А ти, по гъвкавата си походка,
по древния шумерски календар,
по нрав, по страст и по душа - си котка!

И аз - по страст и по мерак - съм котарак!
Аз всички котараци ще прогоня!
Ще ги разгоня всичките, и сам -
на керемидите ще те догоня!

Ще те затисна в лапите си аз,
и - побеснял от обич - ще лудувам!
Ще те прегръщам нежно и - в захлас -
мъха над устните ти ще целувам!

А после ще изпаднеме във транс,
и покривът под нас ще затрепери!
Ни рис, ни тигър, ни хипопотам -
не би могъл със мене да се мери!

А после ще се срутим на снега.
И нов снежец следите ти ще скрие.
А аз ще си остана да лежа,
и нека бяла смърт да ме убие!