автор: pisana

Кажи дете, какво желаеш да узнаеш
за хляба ни, на масата поставян всеки ден
на празници премесван и уханен
целуван, благославян…уважен.

Нима не знаеш, че в началото е зърно
покълнало, умряло уж във нашата земя,
а после стъбълце към слънцето се устремило
и вечер милвано от кръглата луна.

Че вятъра със него е флиртувал
звезди са милвали мъничките зърна
жътвар със него е танцувал
и всяка твар, създадена от божия ръка.

Нима не знаеш пътя му потаен
през мелничните камъни…протрит на прах
как майстор някъде не знаен
го меси сутрин рано още в мрак.

Кажи дете, какво желаеш да узнаеш
за хляба ни, на масата поставян всеки ден
целунеш ли го, пътя му потаен
пред теб изниква ясен, съвършен.