Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Серенгети, серендипити, спагети със сос. Бешамел. С удължено л. И прошумоляващо като изсъхнал лист „ш". Кафяв на цвят. Свит. С тънки жилки. Като думата „суша". Сушата е безводно място. С пясък. В центъра на пустинята, с един камък в средата. Объл. Това означава, че има формата на Луната. Спътник. Този камък никога не е бил докосван от човек. Ако беше, щеше да си има име. А това е най-важното. Да назовеш нещата. Да им дадеш име. И те се подреждат. Дори нещата, които не съществуват и които не могат да се пипнат. Като вятъра. Той е невидим. Когато си играе с чадърите по плажа или пък с полите на жените или с изхвърлените хартии, с хвърчилата, тогава разбираш, че съществува. И наричаш тази фуния въздух просто вятър. Сгъстен, ядосан, шушукащ, шумолящ, шеметен, щипещ вятър. А Серенгети е име на място. В Кения. Резерват. Там сигурно има зебри, слонове и други животни. С дълги или къси уши, които обичат вятър. А най-важното в Кения е вятърът. Ето, ще стана човек, ще стана, ще се превърна в човек. Отново. Преди също бях човек, но нещо се обърка. Някой ми зададе въпрос и аз нямах отговор. А въпросът бе обикновен. От онези обикновени въпроси, на които всяко дете знае отговора. Но аз не го знаех. А дете съм била. Със сигурност. Имам снимки. Виж. С руса коса като повечето деца и с чипо носле, пак като повечето. И с лунички. И сега ги имам. На слънце. Луни. Луничките са спътници на кожата през деня. Любовници на слънцето. Лунички, като малки момичета с къси поли и три четвърти чорапи. Като Пипи дългото чорапче, ако съществуваше. А тя не съществува. Трудно се пазят тайни. Всички знаят, че Пипи не съществува, но никой не си признава. Но, аз вече обещах, няма да говоря за нещата, които не съществуват. С думи може да се изградят светове и да се срутят вселени. Дори вселените, които не съществуват. Които дори Бог не е създал. Ето, сега, когато пиша тази дума, и тази, когато изписвам думата „взрив" зад дясното ми рамо, на светлинни години разстояние, зад милиарди звезди и галактики, зад цветове, слънца и облаци, зад съзвездия и профучаващи комети, сред метеоритен дъжд една вселена се задъхва, закашля се, свива се и умира. Защото го написах. И вече нося вина. Защото не я създадох, а напротив. Като думата обратна на тази, която няма да напиша. Като една жена от друг разказ, която искаше само 21 думи. За да е щастлива. А тази жена не съществува. Или съществува. Ти си тази жена. Ти си нейният прозорец, прозрачното стъкло, ти си желание. В нечия глава. В моята. И вече съществуваш. Всички невидими неща са създадени, за да объркват хората. Хората не се разделят заради видимото, а се събират заради невидимото. Близостта е невидима дума. Илюзия. Като Пипи Дългото чорапче, видяна през запотено стъкло, разплакана. Ако Пипи бе пораснала щеше да е хипи. Или пък юпи. Или пък нещо друго. Щеше да стане художник, да се разхожда с огромни папки, с много листове и моливи и да рисува. Искате ли портрет, господине? Това, което изписвам с този молив, се нарича поток на съзнанието. Поточе. Между два бряга и прозрачно. Потоците съществуват в действителност. Те са създадени от ледници. Дълги, гъвкави ръце на ледник. В които можеш да потопиш крак. И някъде, на друго място, някой вече ще е направил това преди теб. Видимите неща са повтаряеми, те са верига. А невидимите са инцидентни, като катастрофа, като бясна скорост в насрещното платно. И смъртта е невидима. Защото е назована. Иначе няма смърт. Има гравитация. Просто тялото натежава и изчезва, после гравитацията изчезва и на нейно място се появява стръкче трева, после стебло, после зелено. Това е смешно. Защото е закачка. Закачка на един текст към друг текст. Ако текстовете могат да общуват по между си, ако думите могат да го правят, защото да не могат и хората? И трябва ли да има техника за всичко?
Но, сега ще започна отначало. Всъщност, това, което е горе, на предишния ред, на предишните 30 реда, тази надстройка или тази основа не е важна. Важна е само една дума. Не знам коя е тя. Но която кара дори невидимите неща да съществуват. Ако чуеш тази дума, подскажи ми. Всичко останало е невидимо. А Пипи някъде издига плакат срещу бедността на Африка. Сериозно.
Освен това хитрувам и не аз, не аз ще завърша този ред...
Публикувано от aurora на 02.03.2005 @ 15:22:54
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.75 Оценки: 16
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"С. С. С." | Вход | 8 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: С. С. С. от peter_pan на 23.03.2005 @ 08:17:54 (Профил | Изпрати бележка) http://hristoboev.blogspot.com/ | Поздравления за този текст! Много добро упражнение в поток на съзнанието и доста асоциации и въпроси повдига. Спорът, който виждам тук дали литературата изгражда и руши измислени вселени или истински е безмислен. Важното е, и е факт, че тя изгражда тези светове и вселени и ги руши - оттам кой може да каже кое е истинско? Както пита един герой от "Параграф 22" каква е разликата да мислиш,че си влюбен в едно момиче и да си влюбен наистина в него? Как можеш да знаеш кое от двете е? Само времето може да покаже. Както и само времето може да покаже доколко вселените и световете в дадено произведение са трайно създадени или трайно разрушени. Освен това произведението битува в хиляди съзнания по различен начин. Достатъчно е в едно от тях те да са с дълготраен ефект и литературата е постигнала своето;)))
Освен това в момента, който си мислиш че си влюбен в момичето или че вселената е създадена е безкрайност защото не знаеш какво ще мислиш после. А после може и да те няма на този свят и ще си останеш с това мнение. Както казва и авторката каква би била Пипи като голяма? Не можем да си отговорим - тя за нас ще си остане винаги малката забавна анархистка, която подлага на съмнение света на възрастните;) |
Re: С. С. С. от Stanislav на 02.03.2005 @ 15:55:27 (Профил | Изпрати бележка) http://insinuaciia.hit.bg | РЕЦЕНЗИЯ
Какво е това. Текст с претенции? Ха! Една обикновена псевдолитературност с удължено "с". Един звук, който дразни ухото. Който пропълзява в ушния ти канал и се увива в гънките на мозъка.
Но. Но – ще кажете вие и аз ще се съглася. – Но този текст може да бъде възприет, може да се радва на своите почитатели. Така е. Всеки човек, на когото липсват мозъчни гънки, може да остане доволен от написаното. „Много загадъчно и литературно – ще си каже той. – Перфектно написано. Оставам с впечатлението за нещо непреходно и общочовешко.” И как ли няма да остане, все пак текстът често употребява (и захвърля най-безобразно след това) името на Пипи дългото чорапче. Един похват в литературата, до който се домогват авторите, след като разбират, че текстът няма сили да се крепи на собствените си мускули. Да не говорим за пустинята и луната. Защо не! Да кажем и за тях: обикновено промиване на мозъци. Колко поети и писатели са търкали тези теми, колко още ще ги търкат. Намираме ли нещо оригинално в този текст. Не. Разбира се, че не. Като вятъра – иска ни се да го пипнем, но той само прошумолява покрай пръстите ни. Нека бъдем по-крайни: Произведението е една обикновена литературна чалга. Приятна за четене и мимолетна като пликче със семки.
Имате ли усещане, че думите създават вселена, или че я рушат – нямате. Казват ви го, но вие не може да го почувствате. Задавате ли си въпроса „защо?”, задавате си го. А отговорът е толкова прост – защото литературата не е способна да създава и руши вселени. Защото литературата може единствено да опише една вселена, да се погаври с нея (вж. анализираното произведение) и да я остави омърсена настрани, зад гърба си, на главата на невинните, заблудени, безсилни читатели.
И признанието на автора, че носи вина, не го оневинява. Напротив. То е признак на литературно лицемерие и безмерна наглост. Нима опитът да ни убеди, че смъртта е невидима, не е един обикновен хитроумен празнодумен похват на самозабравил се творец (да се чете в кавички). Смъртта е видима, всеки е виждал смъртта. Всеки ще свидетелства за това. Както ще свидетелства, че произведението не струва и не чини. И авторът го знае, как иначе да тълкуваме последното изречение…
|
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 16:03:10 (Профил | Изпрати бележка) | Мистър Станислав, мистър Лем, господин Станиславски, господин хеССе, ВаШа светлоСт, Ваше превъзходителСтво, ще си открадна вашето кратко "Ха", нали може? Много ми е иСпанско, даже поргугалСко, като кръгъл портокал, като папагал какаду, като млако с какао, като сметана и сламка в нея. Много ми е страстно, много Ви благодаря. Вие сте съвършено прав! Моля, оставете си адреса, на бележка, за да ви пратя сметката, менюто, листовете и всички останали неща, които ме домързя да напиша горе. Ха, каква СтраСт) |
]
Re: С. С. С. от Stanislav на 02.03.2005 @ 16:05:57 (Профил | Изпрати бележка) http://insinuaciia.hit.bg | Да бе, оставете си адреса, пък после да се чудя откъде са ми дошли тези двамата четрикрилни гардероба вкъщи и защо се опитват да ме вкарат в дамска чанта. |
]
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 16:09:12 (Профил | Изпрати бележка) | Двама? Един мисля ще е достатъчен. Представяш ли си някакъв денди с чадър и в чадъра отрова. Като онази реклама... на не помня какво. Но сега се отклоняваме от предназначението на този сайт и преминаваме леко, в неформални, закачки... Вашето "Ха" е виновно, прилича на плащ, а пък баттерия и бик имат сходен корен. Ако нямат, ще го измислим. Ще ги сродим. |
]
Re: С. С. С. от Stanislav на 02.03.2005 @ 16:12:45 (Профил | Изпрати бележка) http://insinuaciia.hit.bg | Представям си го. А рекламата е на българските тайни служби.
Формално не обичам да се закачам, нито да се откачам. А батерия и бик нямат сроден корен, а сродно стъбло. |
]
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 16:15:32 (Профил | Изпрати бележка) | Не. Реклама на представяне на България на артистичен форум. Ако сте мъж, 30-годишен, носите черни обувки, и бяла риза, значи вие сте българин и имате чадър. Не, не е стъбло, а мост. Над море. Ми, да... |
]
Re: С. С. С. от osi4kata на 02.03.2005 @ 21:52:56 (Профил | Изпрати бележка) | Голяма откачалка си :))
Затова те обичам. |
]
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 22:03:02 (Профил | Изпрати бележка) | Две трети или седем осми, ако помниш... Както и да е, сега със сигурност рани поне пет сърца, като една трета от тях бяха моите. Ей, онова много страшно, затова нищо не написах, макар че имам алиби и като подбудител вашите тайни служби едва ли щяха да ме намерят... Обаче сега ако напиша, ще ме... Поставяш ме в сложна ситуация. Не мога да бъда подбудител на нито едно убийство в другото полукълбо... Трудно ще спя тази нощ) |
]
Re: С. С. С. от libra на 02.03.2005 @ 17:05:24 (Профил | Изпрати бележка) | самият живот и невидими връзки между нещата, защото те съществуват и ако нямаш усещането за нещо което не си изживявал, то от каква позиция правиш този коментар?
От позицията на човек, който знае отговорите на всичко, та ти си щастлив човек Станислав...доживях да видя щастлив човек, бога ми..
и това "пакетче семки" което така повтаряемо обичаш да чоплиш...
смъртта е невидима Станислав... |
]
Re: С. С. С. от Stanislav на 07.03.2005 @ 14:05:32 (Профил | Изпрати бележка) http://insinuaciia.hit.bg | ако нямам усещането за нещо което не съм изживял
тогава имам безчувствието за нещо, което съм изживял
Всеки знае отговорите на всичко, иначе как.
Всеки е виждал смъртта и тя него. |
]
Re: С. С. С. от InsideOut на 02.03.2005 @ 16:42:16 (Профил | Изпрати бележка) | Къде е коментара на Единицата?!
Не е чел/а Пипи дългото чорапче или няма куче или коте или рибки, не сега и като дете и изобщо?! Инфантилизъм?! Ела на тепиха, яви се!!! |
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 16:50:23 (Профил | Изпрати бележка) | Няма го, обаче е красноречив. Ох, забравих си мислата. Единицата е щека, забита на северния склон на Джомолунгма или както се пише. Или, не, на връх Вихрен или на Бузлуджа. Нека се радват хората, сетих се) |
]
Re: С. С. С. от Stanislav на 02.03.2005 @ 16:57:36 (Профил | Изпрати бележка) http://insinuaciia.hit.bg | Припомни ми за едно детско предаване навремето. Там се пееше следната песничка:
Единица, двойка, тройка и петица.
А четворката къде е?
Мъничко ще закъснее... |
]
Re: С. С. С. от InsideOut на 02.03.2005 @ 16:59:11 (Профил | Изпрати бележка) | Все съм си мислела, че Завистта краката са къси, а Тя била на кокили... |
]
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 17:07:05 (Профил | Изпрати бележка) | Ох, не ми се минава в дебрите на тези разсъждения. Има един журналистически жаргон... Пъргави пръстенца с много значения. Както и да е. |
]
Re: С. С. С. от libra на 02.03.2005 @ 17:01:07 (Профил | Изпрати бележка) | чудесно е!
тези на пръв поглед нахвърляни мисли, които дават връзката на нещата от този свят...
усещанията за нещата...
браво и поздрави за написаното! |
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 17:02:58 (Профил | Изпрати бележка) | Мда, това е течение в литературата, което помага на хората, когато не могат да намерят сюжет, пък имат пеперуди в черепа и трябва да ги пуснат. Или оси или пчели, или колорадски бръмбари) |
]
Re: С. С. С. от libra на 02.03.2005 @ 17:07:12 (Профил | Изпрати бележка) | това е течение в литературата, което "чоплещите семки" не бива да четат поради опасност от задавяне с люспи..))
|
]
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 17:11:07 (Профил | Изпрати бележка) | Припомни ми за една жестока авторка, едно невероятно перо, страшен талант. Тя пише за света, така, както го вижда. Обаче това е друго. Тя пише, така твърди, за семействата, които ръфат пуканки и пият кола, а пък събота и неделя загиват от скука, един до друг, в мекия, изтърбушен, скърцащ диван, някой път, като съм в настроение, ще пусна тук нейн текст. Най-добрата, за мен, днес - Мария Станкова. И тя казва, но на друго място, че хубавите неща стоят. А това, пак тя го казва, че стоят значи сто пъти по сто. ) |
]
]
Re: С. С. С. от Merian на 02.03.2005 @ 17:07:06 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | сащиса ме!.... сега ако можех така да пиша, щях да ти кажа по-умно колко и аз така усещам нещата...но...:) пък "трябва ли да има техника за всичко"?...важна е всяка буква, и една буква...в нея може да има всичко...
|
Re: С. С. С. от batteria на 02.03.2005 @ 17:08:04 (Профил | Изпрати бележка) | Да, нали? Много се зарадвах на казаното и на неказаното от теб. |
]
Re: С. С. С. от mrs_Robinson на 02.03.2005 @ 21:00:50 (Профил | Изпрати бележка) | Можех и на кю да ти го кажа, така, на ухо, ама няма. Щото не може така да хвалиш някого лице в лице, не е на хубаво. Затова ми е коментарът - за ушите на другите.
!Изпъчи гърдите: Много добре!
А почти на ухо ще ти кажа и то, знам, почти между нас ще си остане: за мен това тук е сарандипити относно теб (или серендипити, както го изписваш, въпрос на транскрибция). Нали вече знаеш? :) - Това, което можеш да видиш само веднъж и никога два пъти
Някой ден, вдруги ден може би, ще отида там и ще пия истински чай.
|
]
]
Re: С. С. С. от Lff (lff@mail.bg) на 03.03.2005 @ 11:08:58 (Профил | Изпрати бележка) http://alexlyutoff.blogspot.com/ | Този, накъсан маниер създава тревожност и гарантира невъзможност, която невъзможност е ясна още от първите редове. Естествено. Литературата, както говореше онзи по-горе не може да руши вселени, тя може да руши измислени вселени. И понякога го прави по-добре от естеството. Иначе за какво ни е литературна фотография, още повече в прозаичността на “прозата”. В тези объркани мисли, свързани чрез формата не виждам нищо лошо. Как да утвърдиш невъзможното? Вярно е че не сме нобелисти, да не говорим, че никой не ни плаща за това.
Само по-предпазливо с логиката от типа на опозицията:
“Този камък никога не е бил докосван от човек. Ако беше, щеше да си има име...” и “И смъртта е невидима. Защото е назована...”
Добре, на мен ми харесва.
|
Re: С. С. С. от batteria на 09.03.2005 @ 23:35:37 (Профил | Изпрати бележка) | Маниер е хубава дума, тия дни ще вдигна пет гири и ще усвоя логиката й. Маниер, пет, шест, дишай, шест, пет, спри. Благодаря. |
]
Re: С. С. С. от Rhiannon на 05.01.2006 @ 22:02:12 (Профил | Изпрати бележка) | Това ССС ми звучи като отговор на детски въпрос. И то доста изчерпателен.
И детето ще ти каже "АхАА!"
И за Пипи - и аз така си я представям, жалко че децата-цветя и шестдесетте вече са минало ... но пък все още си очакваме Ню Ейдж-а. |
| |