автор: Princess

Когато залезът под теб умира
забравил в устните ти светла жар.
В душата бавно сега извират
следи от буря или от пожар.
Когато утрото превръща
минутите ми в самота
и болката от липсата ти днес
разкъсва в мен нощта.
Не се научих аз до тук да мразя.
Дали защото в мене се преля.
Сълзите ми дори беляза с радост.
Научи ме.... Да съм жена.
Да бъда прилива ти нежен...
И кеят ти във утринта.
Денят да бъда аз за тебе. И нощта....
Устрем пороен, светла пътека,
късче надежда, тихата кротка луна.
Остров в безкрая, морският полъх,
мирис вълшебен.
Всичко това ще съм аз...
Да бъда зима аз не се научих.
И вятър леден няма в моя глас.
Дали защото така се случи,
че още имаш ти над мене власт.
Не се научих да те имам,
но се научих да горя.
И болката неугасима в мен замря...