автор: pisana

От чувства мартеница ти направих
невидима, но много ще тежи,
че празник весел е забравих
от хиляди разплакани очи.

Преплетох болестта със здраве
за да цениш живота си красив
западнеш ли да се изправяш
и спомен тъжен да си носиш тих.

Благополучие и нищета преплетох,
а после с възел ги събрах
понякога на чуждата врата да чукаш
и твоята да е отворена за тях.

Любов с омраза ти дарявам
за да се учиш всеки ден
и грешки чужди да прощаваш
в развитието свое устремен.

Не се сърди, не от злоба,
но май не е и от любов
това не е от мен прокоба,
а просто от съдбата зов.

Един живот и ако беше само хубав,
какъв е смисъла за теб,
че минал си щастлив, но глупав
през път за другите не лек.