ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 778
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 779
 Онлайн сега::: Mitko19
 |  Кой бе написал една безмерна глупост?
Това, което във времето не ни убива,
правело от нас по-силни личности,
а всъщност грозно те съсипва;
и животът ти, забравен във килера,
се присмива над безсилието истерично.
И си притиснат до стената -
разпродаваш едно след друго.
Всичко!
За необходимата отрова.
Спомени. Мечти. Стремежи.
Чувства...
Посягаш и към себе си накрая.
Забиваш нокти грубо, и разкъсваш дланите,
и виеш диво, и безусловно се предаваш -
койотите не полудяват единствено на пълнолуние.
Съзнанието ти отказва продължение нататък,
и все пак търсиш невъзможен изход,
а го няма... няма... няма.
И хлипаш, хлипаш, и си никой,
и не знаеш как, за Бога, оцеляваш.
По дяволите!
Толкова ми липсваш...
Стига! Стига! Стига!
Задушавам се.
Умолявам, без да знам кого.
Отровата не ми достига.
Публикувано от aurora на 28.02.2005 @ 13:49:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.7
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Абстиненция" | Вход | 10 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Абстиненция
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 16.05.2005 @ 07:28:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Абе, Анг..:).. Чета ти коментара, докато си пия кафето и се усмихвам леко...
Нерде не чувства, нерде не Теорията за относителността, че и Матрицата...ама хайде, като си казал, ще чоплим .:)...
Малко не на място ти е коментара относно стиха, ако мен питаш, но всъщност действува като отрезвяваща студена лимонада. Сещам се за една мисъл на Буковски в момента - животът на някои е даден само, за да се похаби... Та така. Разни хора, разни животи. И си мисля - можеш ли да вземеш отношение по нещо, което не си преживявал? Как ще го проумееш? Хармонична и щастлива личност като теб може ли да влезе в кожата на противоположна такава? Как смяташ?
И благодаря за коментара ти, макар и позакъснял... Има една фолклористика за подобни случаи, но ще я премълча....:))).... Шегувам се.
|
]
]
Re: Абстиненция
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 12.07.2005 @ 14:50:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не, не, Анг, няма нужда от съжаление наистина. Не си ме засегнал изобщо. Само споделих мнение.
Всъщност понякога са нужни именно такива думи.
И да, доколкото имам наблюдения и усети, определено считам, че си хармонична личност и живееш в собствен мир, като в думите ми няма ирония. Не от месторождението…:) Следователно ще ти е изключително трудно да влезеш в моя свят. Което пък има отчасти своите плюсове – не натежава допълнително кантара на личните ми чувства, дебалансирайки ги докрай, или изразявайки често традиционното тук и малко излишно отношение “тип съчувствие по навик”, а напротив. Впрочем това ти го казах вече.
Благодаря ти още веднъж.
До кога ще обикаляш със закъснение?...:)
|
]
]
]
Re: Абстиненция
от Jessica (jessica_pl@abv.bg) на 01.03.2005 @ 11:07:24
(Профил | Изпрати бележка) http://lex.bg/members/Jessica/ | Знаех, че знаеш за Ницше........а за отровата просто помислих, че има отрицателни емоции в творбата ти........и ако наистина така се чувстваш надявам се да видиш светлината..
От сърце ти го желая! |
]
Re: Абстиненция
от rainy на 28.02.2005 @ 14:23:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Точно така. Хванал си една от нишките. Негов си проблем, нали? На живота. Или по-скоро въпрос на ресурси. Е, докато има. Да не сме се пристрастявали..:)...
Шегувам се леко. Радвам се, че ти е харесало. Благодаря. |
]
Re: Абстиненция
от rainy на 28.02.2005 @ 14:41:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не знам, Лейла?
Ако се позамислиш, философите, мислителите и великите личности са също нормални хора като нас, макар очевидно да не са съвсем “нормални” в определен смисъл. И постулатите им може да са частен случай, непоставян на опровержение, нали? Само предположение давам, нямам щения да оборвам Ницше, или който и да е друг. Просто някак не застъпвам версията, че “всичко отминава”. Потушаваме го или го скриваме в прашасал ъгъл някъде, надълбоко (бивш наркоман няма, ако си чувала), и така... Е, ако успеем да се справим. С не всичко ще можем, и за това иде реч, но това е друга “опера”, както казва една моя приятелка. Що се отнася до държането, барон Мюнхаузен ряпа да яде пред мен...:)...
Благодаря ти за вниманието.
|
]
Re: Абстиненция
от Layla на 28.02.2005 @ 17:47:23
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/ | | Как да ти кажа, специално за това, за което става въпрос в стихчето ти съм убедена, че е така, т.е. този, който го е казал според мен е напълно прав, говоря лично за себе си, на мен точно така ми се отразява, но хора разни, психики също, сигурна съм че не важи за всички по един и същ начин, както и всяко т. нар. правило, макар че правила за мен не съществуват. Права си в това, което казваш, говориш за себе си, съгласна съм и аз не съм тръгнала да защитавам Ницше, просто си го обсъждаме :)) Като казах, че висчко отминава, то имах по-скоро предвид, че отминава първоначалният му ефект върху нас, естествено че остава, хора сме, не можем да изтрием емоциите и преживяванията си като от черна дъска и край, винаги остава по нещо, и спирам вече , че просто прекалих :))) |
]
Re: Абстиненция
от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 28.02.2005 @ 14:16:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво е, рейни, силно си описала това състояние и съм сигурна, че ще имаш сили и да излезеш от него. |
Re: Абстиненция
от rainy на 28.02.2005 @ 14:51:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | | Благодаря, Дими. Ще се радвам, ако съм успяла в описанието на дадено състояние и неговото съответствие, но в общи линии смятам ти е известно, че това е химера. За другото усмивка...:) |
]
Re: Абстиненция
от KARAMELL на 28.02.2005 @ 16:24:36
(Профил | Изпрати бележка) | стихът ти действа доста изтрезвяващо
хубав е. |
Re: Абстиненция
от rainy на 28.02.2005 @ 16:41:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Истинското усещане е доста по-... “изтрезвяващо”. Интересно определение даде. Може би отстрани така звучи? Не знам. Би било наистина чудесно, ако поне малко съм го предала.
Благодаря ти за изразеното мнение. Радвам се.
|
]
Re: Абстиненция
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 01.03.2005 @ 00:41:43
(Профил | Изпрати бележка) | понякога се питам кое е по-добре..
да живееш чрез агонията или да агонизираш,живеейки...
и все пак..и в двата случая..си мътръв..
а може би няма никакво значение...без любовта.....
дори абстиненцията изгубва своята болка...
/ама,че го измислих и аз..не ми се вързвай много,нали.../
прекрасен,разкъсващ душата стих... |
Re: Абстиненция
от rainy на 01.03.2005 @ 09:37:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | В случая действително ми е трудно да коментирам коментара ти, и моя текст като такъв, а и стиха изобщо.
Ще се радвам обаче искрено, ако последния се е получил като сила и качество, съответни до някаква степен на това, което го е създало.
Благодаря ти, Изабелла!
|
]
Re: Абстиненция
от Meiia на 01.03.2005 @ 15:51:28
(Профил | Изпрати бележка) | "Койотите не полудяват единствено на пълнолуние."
--------------------------------------------------------
При пълнулуние всички извори могат да бъдат отровени и всички врати отворени,за да разберем,че никога не е имало изход,понеже не е имало вход.
Отровата няма да достигне за сърцето.Никога.
И на него винаги ще му липсва онази половина,разтапяща се в сърпа на луната,в изчезващия ти образ,в изтичащата кръв...за нищо.
И,ако толкова много искам да се свърши това лунатично изгаряне в хладен огън е,защото искам най-после да изгоря в истинския.
Липсва ми огъня ти...
Подай ми отровата! |
Re: Абстиненция
от rainy на 01.03.2005 @ 22:20:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Мея, чета ти коментара и знаеш ли какво ми се иска да ти споделя? Eй така. Асоциации...
Преди много, много години гледах поредица от кратки филми, обединени в обща фабула. Италианско студийно кино, нищо общо с популярните ленти. Дълго се опитвах да си спомня заглавието, но не успях. Дали бе продукция на Антониони, или Бертолучи, или братя Фарели - за съжаление паметта изцяло ми изневери. Както и да е... Та там има пронизваща сетивата сцена - импровизирам.
На всяко пълнолуние героят се заключваше умишлено от всички, защото губеше самоконтрол. И виеше. И още. И пак. И още. Сам. Срещу ослепителния кръгъл диск. От каквото. И защото.
Грозна история... много грозна.
Но въздействуваща.
И най-вече истинска.
Та така и с този стих.
Само където не е единствено по пълнолуние. Това е разликата.
Що се отнася до “подаването на отровата”, нищо не става насила. Така, както и зависимостта не се е получила насила. Въпрос на личен избор е била. После всеки да се справя както може. Сам. Доколкото може. И ако може. Проза...
Благодаря ти за отзива.
|
]
Re: Абстиненция
от Caniko на 26.05.2005 @ 09:36:13
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ |
Hi !
Не отрова днеска търсиш ти,
а живец скръбта да победи
Прозореца си отвори
и в Слънцето го потърси
Сърцето тъжно разтвори
и в любовта го потърси
Аз вярвам. Повярвай си и ти!
Огледай се, поискаи и го намери!
|
Re: Абстиненция
от copie на 02.06.2005 @ 00:26:21
(Профил | Изпрати бележка) | Поразително... Всъщност, поразяващо...
Усещам, че е валидно за всеки вид абстиненция, независимо от какво естество е.
Не знам ти за каква точно говориш, но аз го прочетох няколко пъти - с идеята за любовта.
Така ми съвпадна!... напълно:(((
|
Re: Абстиненция
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 02.06.2005 @ 07:49:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Поразяващо е самото усещане - на практика. Много поразяващо...
Ако и описанието е такова, значи съм написала "нещо".
Съвсем правилно ти е съвпаднало, да ти кажа......:)... Благодаря ти за което. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
