автор: glishev

ХЕЙ! Тук ще се разказва за дракона златен
на бога прокълнат; за мрака в горите
на света отминал; за мъки човешки
и скърби на елфи - бродници потайни
в лесове дълбоки; още за сълзите
на Ниниел млада и за Турин Смели,
сина Талионов, надвит от съдбата.

Фрагмент из ПЕСЕН ЗА ЧЕДАТА НА ХУРИН от Дж. Р. Р. Толкин.
Пролог на
ТУРИН, СИН ХУРИНОВ И ГЛОРУНД ДРАКОНА
(Преведе от английския оригинал в стихове: Манол Глишев© 2005.
Без Поучения за Мъдрите и Наставления за Младите.
В града София, в дните на христолюбивия Премиер на българите Симеон ІІ)

ХЕЙ! Тук ще се разказва за дракона златен
на бога прокълнат; за мрака в горите
на света отминал; за мъки човешки
и скърби на елфи - бродници потайни
в лесове дълбоки; още за сълзите
на Ниниел млада и за Турин Смели,
сина Талионов, надвит от съдбата.

ХЕЙ! Талион Хурин война го помете,
когато войските, облечени в бяло
на елфи красиви разкъсани бяха
от смъртната ярост на Моргот Ужасни.
Още се помни полето на боя,
Унотрадин Нинин - Безбройните сълзи.
Боец и владетел, чедата човешки
побягнаха там във предателство жалко.
Един сам остана до елфите редом -
Талион Еридамрод с отряда си верен.
В пристъп отчаян планинските орки
накрай го плениха след сеч страховита.
Бауглир беше така заповядал:
вързан отведоха принца човешки
в тъмните ями на Ада Железен,
чертога на Моргот,   изсечен в скалите.
Хвърлиха героя на страната Хитлум
в краката на своя господар всесилен.
Горчива омраза задавяше Моргот
и гневен той беше, задето войната
не бе смляла Тургон, краля безсмъртен,
наследник на Финвег, нито чедата
на Феанор, вещи в изкуства потайни.
Че Тургон, обхванат от воинска ярост,
път бе си просякъл със бледа стомана
далеч от клането. И беше широка
таз просека страшна в редиците вражи,
тъй, както на сърпа, повалящ пшеница.
...

---