автор: alisa

Оглупявам от твоята мъдрост.
Кой от двамата всъщност е патил?
Пак (прости ми) без теб съм дръзнала
да побягна съвсем пред вятъра.
Много важно, че ти не харесваш…
Много важно, че си отиваш…
Един вълк ми е казал адреса си,
да му стопля бърлогата зимно.
Той си знае, че няма да искам
да си сменя вълчата кожа.
А за нрава - поема си риска.
Примирено подава ножа
и съвсем укротено поглежда,
и дори ми подава лапа.
Няма в приказки вълча нежност.
(Все такива ги пишат - калпави.)
Не ми трябва твоята мъдрост.
Предпочитам вълчите песни.
Бърза работа, казваш. Бърза е,
но пък ти се преброй наесен!
Остарял, помъдрял и празен.
Все се чудя къде са очите ми…
Но пък знам, че вълкът ми е празник
и за пръв път и мен ме обичат.