автор: nez0user

Лъчите на това слънце топлят.
Но не колкото допирът
на твоята нежна ръка.

Песента на птиците в короната
не е песен...
без твоя глас.

Водата утолява жаждата,
но не така,
както твоите устни.

Чувствам се като капката роса
върху цветето на роза,
когато я погали
първия слънчев лъч
щoм поставиш ръка
на лицето ми.

Бих заменил образът на слънцето
с лика ти, за да мога
да те виждам всеки път,
щом зората изгрява.