автор: pisana

Обичам да гледам вятъра в косите ти
и слънцето да жули бялото лице,
като вълна да се разливам във ръцете ти,
а ти да питаш "Мила накъде"
Обичам обиколните пътеки,
към моя дом отправена със теб
макар и да са тъмни и не леки
дори, когато са покрити с лед.
Обичам на стълба под светлината
да виждам трепета във твоите очи,
а после как обратно в тъмнината
отекват стъпките ти леки и сами.