Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 410
ХуЛитери: 4
Всичко: 414
Онлайн сега:
или Изкуството да се оцелява
посветено на всички нелицемерни същества
Безспорно заложеното по природа човешко себелюбие ти затваря очите за повечето собствени грешки и недостатъци. Именно по тази причина си склонен да изопачаваш нещата в своя полза и да не се съмняваш в искреността си. Но това в никакъв случай не променя обективната действителност.
Мислиш ли, че си лицемер? Не?!
Добре, значи ти никога не си скривал неизказаните си мисли зад привидно искрена усмивка или блага дума. Дори когато казваш на приятелка, че новата й рокля й стои перфектно, а прическата й е фантастична, въпреки че единственото, което ти се върти в главата, е „как е могла да си купи тази дреха?!" и „сигурно фризьорката е била доста злобна". Но тя ти е приятелка. На приятелките не се казва, че изглеждат зле, може да се обидят и да се разсърдят. Това в никакъв случай обаче не може да се дефинира като лицемерие!
Същото е и с хората, които са по- високопоставени от теб. На тях се казва само онова, което им е угодно да чуят, защото в противен случай би изгубил работата си. Съвсем нормално е те винаги да бъдат прави, а ти винаги да се съгласяваш с тях, макар и мислено да защитаваш съвсем различни идеи. Но това не е лицемерие! Ти просто се грижиш за месечния си доход.
Абсурдно е някога да си издавал нечия тайна. Е, може и да се е случвало, но все пак е било с уговорката: „Ама на никого няма да казваш и ако някой случайно разбере, не си го научил от мен!" Това променя радикално нещата, след подобна застраховка не можеш да бъдеш наречен предател. Такава ситуация не те превръща в лицемер по никакъв начин!
Приятелите на любимия човек са и твои приятели. Ти просто обожаваш да ходите веднъж месечно в семейството на шефа му. Няма значение, че едногодишното отроче на работодателя те смята за огромна плюшена играчка, която може да скубе и хапе. А и онова незаличимо петно върху любимата ти блуза… Беше случайно, детето е малко и не разбира, просто му стана лошо. Също така и разговорите с милата съпруга… Толкова интересно бе да слушаш за гъбичките по краката, които имала още от малка, докато хапвахте крехка пилешка пържола със сос Беарнез. В такива ситуации само доказваш колко много обичаш половинката си, но да лицемерничиш- не!
И естествено, през живота си не си крил нищо за себе си, само защото мнението на хората за теб би се влошило. Всъщност има някои неща, с които не се гордееш особено, и по някаква необяснима причина обществото около теб си е интерпретирало случилото се в далеч по- добра от реалната светлина. Като например историята с мъжа, който остави дъщеря ти седмица преди сватбата. Останалите знаеха само, че двамата са се разделили съвсем мирно и между другото, той въобще не е бил достоен за твоето детенце. Или пък едномесечната ти екскурзия в чужбина, която всъщност си прекарал в „Пирогов". Да, прав си, това не би могло да бъде лицемерие- ти само се предпазваш от хората, които ще ти се усмихват сладко, сладко, а щом се обърнеш, ще започват да разказват небивалици за живота ти. Да, прав си, ти не си лицемер! Ти просто се пазиш от лицемерието.
А от другата страна също не би могъл да попаднеш - да говориш зад нечий гръб. Не че това пък е лицемерно! Глупости, ти просто си деликатен. Споделяш това, което си чул, но, понеже ти е жал за обекта на разговора, не смееш да го разпитваш за толкова лични подробности от живота му.
Като повечето хора сигурно и ти не харесваш нещо в себе си- може би външния вид или пък някоя черта на характера ти. В такъв случай си в една от двете категории хора, имащи този проблем. Първият тип са тези, които се правят, че не забелязват собствените недостатъци, а иначе умело си служат с думите, когато критикуват чуждите. Такова поведение е най- далечно от лицемерието! Ти просто показваш неадекватност да преценяваш обективно. И откога се смята за нечестност това да замазваш собствените грешки и да изтъкваш тези на останалите?! Ако не принадлежиш към тази група, ще ти опиша и втората. В нея влизат хора, които са по- земни и умеят да се корят в точния момент. Браво, на такива екземпляри човек само се възхищава. Те съумяват да открият собствените си минуси, които много ги притесняват и дразнят. Да, до такава степен не ги харесват, че и пръста си не помръдват, за да се променят. Но това да говориш против нещо, което, въпреки че можеш да моделираш по друг начин, търпиш, също не е лицемерие! Може би е занемареност. Няма значение, че открито показваш негодуванието си от нея.
Още ли смяташ, че не си лицемер? Да?! Е, явно съм сгрешила. За всичко си имало логично обяснения. Значи наистина не си лицемер и няма нищо неискрено в това упорито да отричаш осъзнатата истина. В такъв случай се оказва, че не живеем в лицемерен свят и въобще не ни е нужно подобно качество, за да оцелеем. Слава на Бога, че още има ценности в това общество!
