автор: alisa

Рамо до рамо и дъх до дъх
сееме общата нива.
В моите стъпки пораства мъх.
Нивата нещо е крива.
Псува ли някой или това
просто са скъсани нерви?
Нощите лоши. Пълна луна.
Няма любов във резервите.
Няма останала щипка сол.
(Ще поделиме ракията.)
Грозно животът във си бемол
пее с гласа на комшията.
Някъде скърца пружинен креват.
Ти скърцаш ядно със зъби.
Вече почти си ми станал брат.
Вече почти не те лъжа…
Март да дочакам! Да се свестя
и със хронична походка
тръгвам към някоя нова лъжа
с някоя улична котка.