сонет, с посвещение
Резливо е по-младото вино
и на езика весело тръпчи -
изпием ли със нея по едно,
потръпва то и в нейните очи.
А след това, обърнали по две
и в моите проблясва по искра -
подкови пак сърцето ми кове
по мярката на нейните недра.
В бутилката събират се по три
и сякаш тук завършва вечерта,
но щом във нас вино се разгори,
тръпчива, продължава я кръвта.
Чие сърце не иска кръв такава,
магия щом виното му дарява?