автор: ledena

На Боби

В едно безмълвие се ражда друго.
Виж,колко тихо е под струята вода.
Остъргвам от душата си тъй лудо
останалото живо без следа.
И после не остава нищо.

Крещейки,аз не чувам своя глас.

Таксита,празни улици,плетища-
къде изгубих старото си "Аз"?...

Стоиш до мен-безпомощен,учуден,
а всъщност,слабостта ми ме топи.
Дали разбираш как се виждам в чудо
и как по мен умора се лепи...
Ръката ти е топла,съживяваща,
но все далеч от моята стои.

Уплашена съм...Даже остаряваща.
Боли ме...Много ме боли...