Наведох се към камъка, но не за да го съдя,
а за да гребна шепа каменна вода.
Понеже има жажда дето камъните я толят,
макар че днес не мога да го обясня
А каза ми:
"Тъй досега не ти е била жаждата солена,
защото ти дори не знаеше за нея. Не пий,
ако владееш пиенето. И не ме съди,
сърцето ми е каменно, а ти си мека.
Ще се ...раз... до ...нищо не е леко
...бъди приятел...на..."
Но кой разбира каменния шепот...
Когато вкаменени някой се просегне да ни пие
как ли ожадняваме?