автор: alisa

Няма да дочакам щъркел.
Няма лястовици бели.
Гарвани си търсят мърша…
Но…сърцата ни са цели.

Оцелели по поръчка.
Ти си имаш застраховка.
Компенсират две-три бръчки
жълтото около човката.

Все на мене ли се падат
непораснали такива?
Аз да им подавам хляба,
с приказки да ги приспивам,

да преглъщам после болките им -
то се знае - добра воля.
Боже, стига ли ми толкова
или да ти се помоля?

Може ли един компромис -
някой мен да ме обича.
Боже, стига ми да ровя
с пръстите на немомиче

в сметището на душите им
и да им превързвам раните.
Вече ме е страх от питанки,
страх ме е от запетаи.

Боже, как със неудачници
все се влачих?
Явно не уцелвам крачките
…и си плащам.