Отключих сърцето си. Изхвърлих
ключа.
Оголих душата си -
цялата.
Съвсем уязвима и плаха,
мълча.
Ликувам над болката -
спрялата.
Край мен се разлива поток
цветове.
Боите се сливат
в очите ми.
Задържам мига. Някой тихо
кове
ново малко ключе
за сърцето ми...