От болката сломена без дъх оставам аз
и крясъци оттекват самотни в късен час.
А думите са празни изпълнени с печал
и всичко се превръща в един жесток провал.
И спомени бледнеят, желанията спят
щом крясаци копнеят и в душата се таят.
И викове пронизват тъмата със кама
замислени оставаме... прониква самота.