автор: miglena

Фатално пиратски плющят
разпорено-настръхналите облаци

задъхани от безкрило пропадане
в напукано-жадните кухини на
слоновокостни дъждовлюбени черепи
влажно разтреперани от въздигане
към екстазно-черния кокален кръст

страхливо опипващи със запотен език
призрачно прескачащия си в синкоп пулс
тук героично кървящи от греховни ками
там туптящо висящи на копринено въже

с мъжка нежностност прегризали
пъпната връв на своята неродена мома
с дивашки плам опожарили перата и ...
калта за птичешко-еснафски гнезда

по трюмовете мръснишки поопорочили
девичите куклени главици с постели
от сластни ориенталски неблагонравия
после смирено пречистили с огнена вода
вълшебността сред плячкосаните хора и
човечността на феи, русалки и божества

... за да мога с облачни коси, любов моя,
към мачтата пречупена да те привържа и
да те обладая сред вулканичната страст
на бермудския си триъгълник
с пиратска фаталност ...

пък после нека ме преследват
крайцерите на копнежите ти през
деветдесет и девет омагьосани морета