автор: miglena

Светулките
на нощния прибой приканват
раковините от непромълвени слова
на дебютни танци със свенливия Шепот.
Вълните милват пясъка под такт,
заглаждат бръчките от побелели следи и
новороденият дансинг е прасковен
в примамливата си заобленост.
Поклон. Реверанс. Прожекторът на Фара
проследява дъхтящото танго на Шепота
с Първата Неназована ( Кладата на Страстта )
милиардите й звездни токчета се забиват
в трептящите му ходила, свистящи ятагани
разрязват тишината на октоподни търкалца,
медузи прогарят вените. Екстазен финал.
Невремие, слухтящо за прилива на запазения
за Втората Неназована Дунавски валс. Но
Нейно Сиятелство ( Обичта ) изневери на
приглушения, продран на недомлъвки Шепот
с парадно изрядното, излъскано Приятелство.
Гонг. Туш. Скаридите ръкопляскат. Пътека
от поруменяла лунност. Третата Неназована
кръжи на крилат делфин. Помахва с ръка.
Изящно-деликатна. Ефирно-възвишена. Нега.
Шепотна въздишка преглъща коктейл от
шампанизирана лава и натрошени стъкълца.
Почти осезаема, сякаш зрима, едва доловена
с трансцедентни сетива... уж беше тук, сега,
а отлетя ... Шепотът нея избра.
Затова, оттогава-насам, Балът продължава.
Мечтанията на Шепота заляха грешната Земя.
И всички в един глас я призовават и зоват -
за него и за себе си, Третата Неназована...
( АТВОБЮЛ )