Не искам да си спомням дори
за теб, усмивката ти, твоите очи
за дните, нощите, прекарани в мечти
за времето, когато бяхме с теб сами...
За нежните ти длани, докосващи ме с страх
за гласа, разтапящ се и плах
за честността, с която си играх
за проблемите, които не търпях.
За това, че беше искрен с мен
за мислите, че и раздялата ще дойде някой ден
за болката, тъгата, пътя разрушен
за това, че вече ти не си до мен...